В живота на всеки съвременен младеж идва мометът, в който отива да поработи в чужбината, за да изкара някой друг лев...
И така, приключението започва седмица преди самото заминаване... Чудиш се на кой ли ще лиспваш, дали някой ще покаже слабост и ще ти признае чувствата, които е крил дълго време или просто ще ти разбият сърцето и ще те оставят да заминеш съсипан и с мисълта, че на никой няма да липсваш...
И идва красотата на новото място, възможностите за нови емоции, интересните нови хора, които те заобикалят. И първите дни ти се струват като сбъдната мечта, като това, от което си имал нужда - ново място да изживееш мечтите си, да пребориш страховете си, да се почувстваш жив.
Обаче дните си минават и виждаш, че ти не си се променил, а ежедневието ти не е никак интересно. Да, готините хора, красотата са си там, обаче някак си те заобикалят. Нищо не достига до теб... Стоиш там, а сякаш това не е твоето място, но имаш ли избор? Дошъл си тук с цел и си дал обещания на хора - няма как просто да си стегнеш багажа и да зарежеш всичко... А и, ако говорим честно, да оставиш всичко толкова бързо си е чиста проба бягство от реалността.... Нищо в живота не става лесно, ако си струва...
Обаче идва и носталгията по дома, приятелите и семейството, а това, че твоето ежедневие е празно, далеч не означава, че и чуждото е такова. И започваш пак да се чудиш дали значиш нещо за някой или просто си бил част от пейзажа...

Живота си върви и времето минава, а оставяме ли ние следа в хорските сърца, в техните души? И заслужихме ли си усилията да ни опознаят? А ти добър човек ли си? И истински приятел? Или си просто част от пейзажа? А може би не си успял да се докажеш? Бъдеш ли силния човек, който сам може да се справи с всичко, ще намериш сродните души, който ще бъдат зад гърба ти just in case....